5 истории за влагалището, за които не говорим
На английски език има само една подходяща, приемлива дума за женския полов орган в целия свят и тази дума е vagina (влагалище, вагина): заемка от латинския език, която означава „ножница“. Влагалище е медицински термин, който се използва със сериозен тон, но всички негови синоними звучат детински или дори вулгарно. Обикновено избягваме да говорим на тази тема, въпреки че вероятно всеки може да разкаже история с различен край, ако ни бе лесно да говорим по-открито за половите органи. В края на краищата влагалището е орган, който трябва да носи радост и живот...
На 11 години
Заради работата на родителите ми учих в чужбина четири години и времето, което прекарах в Аризона, ми показа как децата по целия свят се борят с проблема да говорят за частите на тялото си. След часа по сексуално образование в пети клас съученичката ми Линда поне половин година вярваше, че е бременна. Специалистът изтъкна, че жената няма менструация по време на бременност, а Линда все още нямаше менструален цикъл по това време. В продължение на месеци младото момиче бе ужасно уплашено, че всеки момент може да роди: поради тази причина прекара доста безсънни нощи, но въпреки това никога не проговори за страховете си. Може би най-странното нещо в тази история не е дори това, че тя е разбрала нещо погрешно в час, а фактът, че не е имала с кого да обсъди своите най-интимни чувства и мисли. От друга страна, не е чудно, че й е било трудно да обсъжда своите полови органи: та ние почти нямаме думи за тези неща!
На 14 години
Когато бяхме на около четиринадесет, някои от по-смелите момичета не спираха да говорят за своите интимни части, като ги сравняваха една с друга. Ема беше надарено, високо, силно момиче, на което всеки се възхищаваше заради външния й вид, както и заради прямотата и увереността й. Веднъж, докато разговаряхме за телата си, тя започна да плаче с тихи сълзи. Нямахме представа какво се случва, докато – години по-късно – тя призна истината: по това време се е срамувала изключително много от червеното окосмяване по половите й органи. Всички снимки, които разглеждаше, бяха на млади жени, които бяха с тъмнокафяво или черно окосмяване или въобще нямаха такова. Дълго време тя си е мислела, че нещо не й е наред заради червеникавото окосмяване между краката й.
На 22 години
Бях на двадесет и две, когато за първи път си направих кола маска на цялото тяло, включително и на интимните части. По това време планирах да спя с приятеля си и исках да съм съвършена. „Уау, това е доста гъсто, може да се изгубиш в него с години!“ – каза козметичката, като поклати главата си. Бях бръснала тялото си повече от десет години, разбира се, че ще е гъсто! В крайна сметка загубих повече кожа, отколкото косми, но поне не загубих достойнството си. Въпреки това не събрах смелост да отида на козметик години след този случай.
На 29 години
Моя колежка почина от рак на маточната шийка, беше на двадесет и девет. Бях свидетел на превръщането й в скелет, на загубата на косата й, а по-късно и на зъбите й. Беше се превърнала в сянка на себе си, въпреки че преди това всички я познаваха като щастливо, безгрижно момиче, което обича да купонясва, бе известна като кралицата на нощта, за нея мечтаеха няколко мъже. Доста по-късно осъзнах, че никога не бе имала стабилна, щастлива връзка, докато бе здрава. Но пред прага на смъртта изглежда намери истинската любов. Дори с приятеля й се ожениха и държаха ръцете си, като че ли утре не съществуваше. Дотогава Ема бе загубила не само матката, но и влагалището си: изкуственото влагалище й причиняваше повече болка, отколкото радост. Спомням си я да казва, че ако се налага да отстранят клитора й, ще отпътува за Белгия, за да се запише за евтаназия. Почина скоро след това.
На 34 години
Ана се бе опитвала да забременее повече от четири години без успех. Специалистите казваха, че всичко при нея е наред: водеше здравословен живот, сексът с партньора й по време на овулация бе страхотен и нямаше следа от наследствено физиологично нарушение. 34-годишната жена си изплакваше очите всеки път, когато й идваше менструацията и стигайки до прага на депресията, се обърна към психолог. Това бе първият път, когато й се наложи да говори за травма от детството, срещу която дотогава не бе посмяла да се изправи: чичо й я бе изнасилил, когато била на седем, и я бе заплашил никога да не говори за това, защото в противен случай щял да убие майка й. Младата жена никога преди не бе говорила за това преживяване и психологът й помогна да се справи с травмата. Специалистът я окуражи да се изправи срещу фактите, като разкрие случката на цялото й семейство, което тя направи. Два месеца по-късно държеше в ръката си положителен тест за бременност...
Често се питам какво би се случило, ако тези момичета и жени имаха възможност да говорят за своите тела – и за това как се чувстват по отношение на влагалището си – доста по-рано. Смеете ли да говорите за вашето...?