Търсене на резултати
Виждали ли сте своята вагина?

Виждали ли сте своята вагина?

Пътешествие до вулваленд 

Над 3,5 милиона се гледали видеоклипа за влагалището*, на който попаднах тези дни: пораснали жени, които никога не са виждали какво има между краката им, но сега им се предоставя шанса да погледнат вулваленд отблизо. Луда работа, нали?


 

„Най-добрият приятел на мъжа, най-добрата част на тялото ми“ – така мъжете наричат пениса си. Те знаят всичко за него от малки момчета и предполагам, че в развитите страни няма нито един мъж, който да не знае точния размер на члена си. Няма значение дали са строителни работници или университетски професори, дали живеят под прага на бедността или правят милиони, пенисът е в центъра на тяхната вселена. „Двадесет сантиметра, кралски размер“, казват, ако имат основание за това, докато тези под четиринадесет сантиметра често се превръщат във футболни хулигани и/или побойници.    

 Дори като тинейджър винаги съм се чудела: с линийка ли го измерват или разчитат само на догадки? Достатъчно ли е да се измери на края на пубертета, може би на около 18-21 години, или е необходимо системата да се проверява от време на време? Във всеки случай мъжката сексуалност е очевидна от самото начало, а мъжкият сексуален орган е символ на гордост, красота и сила. Като се започне от рисунките в пещерите, мине се през народното творчество и се стигне до съвременните творби, фалическите символи се свързват с креативността, създаването, подчиняващата сила. Те винаги са крайната цел на процеса, а не просто средство за обслужването й (или карат жената да се усмихне щастливо, пази Боже).

При жените, от друга страна, отношението към влагалището е доста различно. Както може да видите в гореспоменатия видеоклип – и да се убедите, когато разговаряте с жените малко по-интимно – няколко жени дори не изпитват нужда да видят интимните си части. Те са там, вършат работата си и това е всичко. Няма нужда да се знае повече. А има няколко жени, които дори са леко отвратени от кадифената си торбичка. Известната книга и пиеса „Монолози за вагината“ също хвърля светлина върху тази перспектива: повечето жени нямат правилно отношение към областта между краката си. Всъщност обикновените жени постоянно се тревожат за формата, цвета, прическата и миризмата на влагалището си: докато страните от третия свят имат богата история на осакатяване на женските полови органи, в западния свят се предлага пластична хирургия на тези, които не са удовлетворени от своя сексуален орган. Посланието е ясно: не е добре така, както е. Дори да нямате никаква представа как трябва да изглежда влагалището ви, ние имаме ясна визия за него.

„О, много по-невинно е, отколкото си мислех...“ – възкликва една от жените. „Първият мъж, с който преспах, ми каза, че това е най-отвратителното нещо, което някога е виждал...“ – посочва друго момиче, след което се съгласява с факта, че, хей, всъщност не е толкова лошо. „Сега се чувствам толкова по-добре...“ – добавя тя накрая и ми се приисква да я прегърна силно. Американската гинекологична клиника „Център за терапия на жени“ описва реакциите на жените, които за пръв път виждат своето нещо с помощта на специално огледало... и повечето от тях са смаяни, тъй като никога не са поглеждали толкова дълбоко в себе си. Всъщност някои от жените са шокирани или дори ги е страх да погледнат.

Влагалището наистина не е само мистериозно, невидимо място, а понякога дори изглежда малко страшно. То осигурява най-дълбоката връзка между хората и е пътят на самия живот: това е първият път, който пресичаме, когато се раждаме на този свят. Как така не говорим повече за него? Защо не разполагаме с повече думи да го опишем? Защо не познаваме анатомията му по-добре? Защо се отнасяме към всички функционални нарушения и заболявания, свързани с него, като с табу? Защо способността му да достига оргазъм е нещо, с което се измерва мъжката плодовитост? Защо е срамно, ако сексът му харесва, и също толкова срамно, ако не е така? Защо хиляди жени – освен това дори и мъже – спорят за важността на вагиналното раждане, като че ли това е единственият път към истинската женственост?  

Просто си представете, че стоите пред огледалото и знаете, че то е красиво. Такова каквото е. Просто защото е наше. И го искаме, желаем, обичаме и глезим. Но не, това е нещо външно. Може би трябва да започнем от някъде другаде, просто като го обичаме, тъй като е вход към най-съкровената ни същност. Притежаваме ли волята и куража за всичко това?

 

 

Idelyn Blogger

 


върнете се на начало